Социални проблеми на етническите групи

<<Към предходна страница

Когато говорим за показателя заетост, трябва да се има предвид неговата динамика – известно е, че през последните години е налице тенденция на забележимо увеличаване на общия дял на заетите. С това уточнение ще приведем данни, отнасящи се до заетостта по етнически групи от споменатото по-горе изследване на АСА и "Партньори - България", проведено през 2003-2004 година. Според него:

• нямат, но търсят платена работа към момента на интервюто 12.2 % от българите, 38.7 % от турците и 46.4 % от ромите;
• без никакъв трудов стаж са 15.8 % от българите, 21.9 % от турците и 28.8 % от ромите;
• без никакъв трудов стаж са 74.4 % от ромите на възраст между 16 и 25 години и 24.0 % от ромите на възраст между 26 и 39 години;
• в 27.1 % от ромските домакинства всички са безработни.

Равнището на заетост е пряко свързано с разпространението на бедността, която също има ясно очертан етнически профил¹.

През октомври - ноември 2003 г. Министерството на труда и социалната политика провежда многоцеле­во наблюдение на домакинствата, което обхваща 8155 души, от които 84.6 % са българи, 8.4 % са турци и 6.2 % са роми. Разгледани са профили на основата на два прага на бедност - 102 лв. и 114 лв., които са съ­ответно 60 % и 66 % от общия потребителски разход към времето на наблюдението. От изследваните лица са определени като бедни (с месечен доход на едно лице под прага на бедност):

• при праг на бедност 102 лв. - 9.41 % от българи­те, 23.50 % от турците и 64.34 % от ромите;

• при праг на бедност 114 лв. - 13.44 % от бълга­рите, 31.24 % от турците и 74.50 % от ромите².

Аналогични са резултатите на проведеното през 2004 г. от ПРООН проучване “Лица на бедността, лица на надеждата”: от изследваните лица с по-малко от 4,30 щ. д. на ден живеят по това време 11 % от българите и 51 % от ромите.

През 2002 г. Световната банка провежда изследване при предположение, че българите са 82,3 %, турците – 1,1% и ромите – 8,8 %. Като бедни са определени 5.6 % от българите (39,6 % от всички бедни), 20.9 % от турците (12.8 % от всички бедни) и 61.8 % от ромите (46,5 % от всички бедни).

Според изследване на ББСС „Галъп интернешънъл" през 2002 г. българите християни са имали 103,96 лв. среден месечен доход на глава, турците в Северна България – 54,94 лв., турците в Южна България – 72,58 лв., говорещите български език мюсюлмани – 69,95 лв. и ромите – 38,85 лв.

Казаното дотук за жилищните условия, здравното състояние, равнището на образованост, равнището на заетост и разпространението на бедността ни убеждава, че големите етнически малцинства в България, и особено ромското малцинство, по всички тези определящи общия социален статус показатели се намират в много по-неблагоприятно положение в сравнение със средните равнища, отнасящи се до населението в страната като цяло. Следователно те формират групи, които са уязвими в социално отношение³.

1. Национален дебат на тема политики за ромите. Институт „Отворено общество“ и Центъра за либерални стратегии, София, 2007.
2. Ангелов Г., Л. Богданов. Интеграция на ромите в България: необходими реформи и икономически ефекти. Институт „Отворено общество“, София, 2006.
3. Димитров Ем., Ч. Младенов. Етническата структура на населението на България и отражението й върху демографските процеси. сп. География, брой 3, 2007.

Към следваща страница>>