<<Към предходна страница
Когато се говори за общност, общностни връзки и мястото на индивида в тяхното функциониране, се има предвид и прочутата сентенция за човека като съвкупност от обществени отношения. Това обяснява и самия характер на общността като социално обединение. Дейностната характеристика на обществото е базова за разбиране природата на социалните общности. Това е напълно естествено, като се има предвид двуякия характер на всяка човешка дейност: производство, създаване продукт и общуването, отношение между хората във връзка с това производство1. Оттук и основните характеристики на общността: историческа форма на социалност като реално пространствено-времево обединение със социални отношения между хората за производство на пълнокръвен, цялостен обществен живот. И етносът – тип човешка общност – се проявява “като форма за индивидуализация на социално-историческото творчество” на хората и може да функционира чрез своите исторически форми (род, племе, народност, нация) в такива селищни обединения (село, община, град) които най-реално и функционално пресъздават социалната действителност.
Следването на българската етническа традиция е естествения път на развитието на българите като народ и нация. Интересът на българската общественост към утвърждаване на собствената си етническа идентификация намира потвърждение в положителното отношение към наследените културни традиции.
Етносите у нас са в ситуация на динамични промени в полосата на своята индивидуалност и глобализацията на обществената среда. Социалната диференциация създава условия и предпоставки за развитие на демографски процеси. Разтваря се ножицата между формираните биологични, материални и духовни потребности като съвременното качество на живота и невъзможността за тяхното равностойно задоволяване. Несъответствието между трудовата заетост и потреблението е и реалното измерение на феминизираната бедност:
- по-голяма безработица сред жените;
- по-голям процент неграмотни деца;
- понижаване качеството на живота2.
Циганите като отделно групово образование проблематизират своето битие като най-маргинализираната социална част от обществото. Те са общност с традиционна и съвременна култура, етническа характеристика, социален статус. Следват логиката на приемственост и адаптивност към културните традиции на българското население според неоспорими и дълготрайни във времето фактори:
а) дисперсно многовековно съжителство сред българите;
б) прекъснати връзки с изходния за тях етнос;
в) липса на собствени традиции;
г) специфика на всяка отделна циганска група и незачитане и незачитане на другите такива;
д) езикова и религиозна адаптивност.
Житейската съдба на циганите формира амбивалентното като характерна етническа черта в психиката, културата и бита.
Липсата на конкретна политика по отношение на образованието специално на ромското население предвид неговата дистанция от образователните институции затвърждава тенденцията към тотална неграмотност3. Тяхното обедняване се представя като проява на дискриминация и нарушаване на човешките права. Циганското население по принцип е традиционно обременено с негативно отношение към образованието и афинитет към долните социално-професионални слоеве на обществото.
- 50% са безработни; 40% са на помощи; 70% говорят на цигански у дома; 40% нямат образование; под 10% са тези със средно образование!!!
През последните години се наблюдава процес на социокултурно разслоение сред циганското население4, осъзнаване сред част от тях на необходимостта от образование, професия и труд. В това отношение положителни резултати за развитието на овцевъдството като семеен бизнес сред циганските семейства има сдружението “Алтернатива за взаимопомощ” – Бяла Слатина. Социално ангажирани са и децата в училищна възраст чрез дейността на сдружение “Бъдеще” – Ракитово, които имат желание да осъществяват своите мечти, свързани с образование и професия.
Негативните социални практики като изнасилвания, убийства и грабежи с най-висок процент сред циганското население са фактори, които дистанцират и пораждат напрежение при контакт с другите. От проведена анкета на неправителствена организация се вижда, че 89% от българите и 86% от турците смятат, че циганите са склонни към криминални престъпления; 84% от българите и 73% от турците смятат, че “циганите са мързеливи и безотговорни”5. Социалните вражди отразяват отношения, които нямат етнически знак за негативизъм на мнозинство към малцинство.
- Георгиев Ж., И. Томова, К. Кънев, М. Грекова. Етнокултурната ситуация в България. Архив на МЦПМКВ, 1992.
- База-данни за интеграция на малцинствата. Институт „Отворено общество“, 2007.
- Броят на ромското население в България като проблем при изграждането на адекватна социална политика. Пампоров А. В: Интеграцията на ромите в Българското общество. Съст. В.Топалова, А. Пампоров, Инстут по социология при БАН, София, 2007.
- Krastev I. ‘Roma and the Politics of Demographic Imagination’. In: Benova M., H. Swoboda, J. Wiersma (Eds.). Roma: A European Minority. The Challenge of Diversity. EP, 2011.
- Грекова М. “Етнически предразсъдъци и дискриминация: от сегрегация към „образователна интеграция” на деца от ромски произход в България”. В: Иновативна социология. София: Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, 2007.
Към следваща страница>>
Участници