Социални проблеми на етническите групи

<<Към предходна страница

Налице са очевидни диспропорции между жилищните условия на етническите българи и тези на ромите и макар и в по-малка степен – на турците¹.

По усреднени данни на НСИ от проведеното през 2001 г. преброяване:

• На жилищна площ до 4 м²  живеят 1,1% от самоопределилите се като българи, 4,6% от турците и 19,6% от ромите.
• Без канализация живеят 6,6% от българите, 27,5% от турците и 48,9% от ромите.
• Без канализация и водопровод живеят 3,4% от българите, 20,55 от турците и 39,5% от ромите.
• Без канализация, водопровод и електричество живеят 0,08% от българите, 0,4% от турците и 2,2% от ромите².

Специално внимание изисква феноменът на градските гета в България. През ноември 2003 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството одобри "Подготвително проучване на урбанизацията и жилищните условия в ромските квартали в България", осъществено по програма ФАР. В представения доклад са анализирани и обобщени данните за жилищните условия на “ромските” градски квартали в 88 населени места с общо население около 400 000 души. Дадени са количествените измерения на съществуващото положение: пренаселеност; многобройни неотговарящи на никакви стандарти жилища (над 90% от обитателите на софийския квартал "Факултета" например живеят при неприемливи жилищни условия); липсваща или зле поддържана улична мрежа и техническа инфраструктура; липсващи сгради на общественото обслужване; липса на зелени площи, улично осветление и телефонна мрежа; стихийно строителство на незаконни сгради (в някои квартали незаконното строителство е 100 %), като в много случаи се строи, без да се спазват строителни, санитарни и хигиенни норми; незаконни включвания към инфраструктурата като следствие и от незаконното строителство³. Специално внимание се обръща на ключовите въпроси, свързани с неизяснената собственост върху земята и с липсата на актуален кадастър и на подробни устройствени планове, без които е невъзможно да се предприемат каквито и да било законни действия за трайно подобряване на жилищните условия. Отбелязва се, че съществуващото законодателство е неприложимо за повече от 70% от обособените ромски квартали – възможно е прилагането му само на основата на приети специфични правила и ясен правен статут на територията и жилищата. Като първостепенни са формулирани задачите:

• да се спре незаконното стихийно заселване в ромските квартали;
• да се актуализират или изработят нови кадастрални карти и подробни устройствени планове за кварталите, отчитащи конкретната обстановка, с цел "да бъдат запазени и узаконени възможно най-голям брой сгради, които да бъдат приведени в разумни срокове в съответните строителни норми".

Авторите на изследването правят цялостния извод: "Принадлежността към ромската общност осигурява по-голям шанс за попадане в ниските степени на жилищната скала, т. е. там, където се живее зле – в незаконни жилища, без достъп до основна техническа и социална инфраструктура, често пъти направени от нестандартни материали, при крайно нехигиенични условия. Така се обособяват относително затворени жилищни групи, които придобиват облика на "гета". Този картина може да се разшири, като се добави, че гетото е изолиран свят със свои обществени отношения, със свои правила. Когато живеещият в него излезе навън, той отива в друг – различен – "голям" свят, където в много случаи му е трудно да се приспособи, където той не се чувства сигурен. Това мотивира нагласа за връщане към убежището на макар и мизерния, но свой свят, което някои спекулативно представят като стремеж към самоизолация (сред българското общество е малко известен фактът, че повечето роми в България не са мобилни – около три четвърти от тях никога не са напускали населеното място, където са се родили). Мнозинството в кварталите тъне в мизерия, но в някои гета има и богаташки къщи – скъпо построени с демонстративен разкош – в по-личната част на квартала – там, където той граничи с "големия" свят.

В гетата живеят предимно роми, но не всички се самоопределят така. Типичен пример е Пловдив. В общината по време на преброяване се самоопределят като роми само около 5 хиляди, докато в гетата на града живеят над 30 хиляди. Затова там може да се чуе изразът "малцинства от гетата".

При ромите битовата картина е значително по-тревожна. Така например по данни на НСИ детската смъртност за периода 2001 - 2003 г. при ромите е 25,0 % (при българите тя е 9,9 %, а при турците - 17,8 %). Средната продължителност на живота в ромската група е с повече от 10 години по-ниска от средната за страната. Смъртта при ромите настъпва много по-рано, отколкото при останалото население. Пикът на смъртността при тях е между 40 и 49 години⁴.

Неблагоприятното равнище на тези показатели е резултат от високата заболеваемост при ромите и не осигурения достъп до навременно ефективно лечение. По данни на агенция "Факт маркетинг" през 2004 г. в 68% от ромските домакинства има хронично болен.

В ромската общност туберкулозата придобива зна­чително по-високи от средните за страната стойности на разпространение. Според изследване на фондация „Отворено бщество" и фондация „Здравни проблеми на малцинствата" през 2001 г. 30% от лекувалите се туберкулозно болни в софийската болница по белодробни заболявания "Света София" са роми. През съ­щата година в специализираната болница за активно лечение на белодробни болести в Сливен 60% от лекуваните от туберкулоза са роми (Търнев, 2002). През 2006 г. пловдивското гето "Столипиново" беше обхванато от масова хенатитна епидемия. В увода на приетата през септември 2005 г. “Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства” се констатира, че ромите и турците сравнително по-често страдат от заболявания на дихателната система (силикоза, туберкулоза, белодробен енфизем, пневмонии, бронхити, бронхиална астма) и опорно-двигателния апарат; ромите по-често боледуват от вирусен хепатит, стомашно-чревни заболявания, паразитози.

След втората половина на 90-те години в някои ромски квартали в големите градове сред младежите и децата бързо се разпространиха наркоманиите, което доведе до бум на хепатит В и С и се увеличи рискът от инфектиране с вируса на ХИВ⁵.

Ромите и турците се сблъскват с повече трудности при профилактиката и ранната диагностика на раковите, сърдечно-съдовите и белодробните заболявания. Според "Факт маркетинг" през 2002 г. при около 5% от ромските деца не са провеждани никакви имунизации, а при 15% от тях не е проведен пълният набор от всички имунизации, които се изискват от Национал­ния имунизационен календар; през 2004 г. 46% от ромите не са здравно осигурени; делът на ромите, които не могат да заплатят необходимите медицински услуги и лекарства, през 2002 г. достига 62% (при турците този процент по същото време е 47 %, а при българите 37 %). Според изследване на Алфа Рисърч, проведено през същата година, заявили са, че нямат пари за лечение, 66 % от ромите, 44 % от турците и 36 % от българите. Накрая трябва да се отбележи, че сред ромската общност широко се прибягва до самолечение.

1. Многоцелево проучване на домакинствата в България. Институт “Отворено общество“, Световната банка, ББСС – Галъп Интернешънъл, 2007.
2. Преброяване на населението от 2001 г. Национален статистически институт.
3. Инфрахуманизацията, стигматизацията и илюзорната корелация в социалната представа за циганите/ромите. Топалова В. В: Интеграцията на ромите в българското общество. Съст. В. Топалова, А. Пампоров, Инстут по социология при БАН, София, 2007.
4. Здравен статус на ромите. Институт „Отворено общество“ – София, октомври 2007.
5. Ромите: другото лице на промените. Фондация “Партньори – България”, 2004.

Към следваща страница>>