Публикувани са редица оригинални изследвания и обзорни материали, посветени на сериозните проблеми в областта на образованието сред етническите малцинства и особено сред ромите, поради което тук ще се задоволим с кратък преглед на някои основни факти, които обрисуват една много тревожна картина.
Въз основа на данни на НСИ от преброяването през 2001 г. след съответно преизчисляване се получава, че сред навършилите 20 години:
неграмотни и с незавършено начално образование са 23.2 % от ромите, 10.1 % от турците и 1.3 % от българите;
със зъвършено начално образование са 28.3 % от ромите, 18.6 % от турците и 7.0 % от българите;
със завършено основно образование са 41.8 % от ромите, 46.9 % % от турците и 24.9 % от българите;
със завършено средно образование са 6.5 % от ромите, 21.9 % от турците и 47.7 % от българите;
със завършено висше образование са 0.2 % от ромите, 2.4 % от турците и 19.1 % от българите1.
Според изследване, проведено през 2003-2004 г. от Агенция за социални анализи (АСА) по проект на фондация "Партньори - България", една трета от изследваните 16-годишни роми не са ходили на училище; повече от 17 % на възраст между 17 и 25 години не умеят да четат и пишат. Изследването установява, че неграмотните жени са два пъти повече от неграмотните мъже, докато в групата на тези, които са със средно образование, мъжете са три пъти повече от жените2.
Не по-малко тревожни са данните от проучването на ПРООН “Лица на бедността, лица на надеждата”, проведено през 2004 година. Според тези данни (при предположение, че ромите в България са 8.8 % от населението) само 10 % от навършилите 12 години роми имат най-малко незавършено средно образование. Могат да четат и пишат 82 % от ромите на възраст между 15 и 24 години, 87 % на възраст между 25 и 34 години, 88 % на възраст между 35 и 44 години и 71 % на възраст над 44 години.
Сравнителните данни показват, че ромите са единствената етническа група, при която образователното равнище се влошава.
Във все по-голяма степен специалистите се обединяват около разбирането, че задълбочаващата се образователна криза сред ромското малцинство е пряко свързана със съществуващата в градовете мрежа от училища и детски градини, разположени или в гетата, или в непосредствена близост до тях. В тези учебни заведения децата от ромски произход преобладават – по правило в тях не са налице условия за качествено провеждане на учебен и възпитателен процес. Бидейки в гетото, такова училище е станало част от него – то се е гетоизирало. В общо 24 детски градини и 66 училища, разположени в ромски квартали, ромските деца са над 50 %. В тези учебни заведения през 2005/2006 учебна година се учат 30 421 деца и ученици от ромски произход, от които 2 464 деца в детските градини и 27 957 ученици в различните по степен училища4. Според изследване на фондация “Отворено общество”, проведено през 2001 г., броят на учебните заведения, в които ромските деца са преобладавали, е 500, от които 300 училища и 200 детски градини. В това изследване с голяма тревога се поставя въпросът за състоянието на образованието сред ромите в селата. Отбелязва се, че вътрешната миграция към градовете през последните десетилетия е характерна преди всичко за неромското население. През деветдесетте години (от 1989 г. включително) тя е съчетана с интензивна емиграция в чужбина главно на българско и турско население. В резултат на тези процеси през последните години силно е нараснал броят на селата с почти изцяло ромско население и оттук – голям е броят на чисто „ромските" селски детски градини и основни училища понастоящем. На практика това води до гетоизация на редица села с преобладаващо ромско население и съответно на учебните заведения в тях.
Томова И. Демографско развитие на Република България. Съст. М. Иванов, А. Атанасов, 2005.
Оценка на съществуващите политики и практики за осигуряване на равен достъп до образование на деца от малцинствата и разработване на препоръки за трайно решаване на образователните проблеми на малцинствата. Доклад на МЦПМКВ, 2004.
Равен достъп на ромите до качествено образование – България. Институт “Отворено общество”, Програма Мониторинг на процеса на присъединяване към Европейския съюз, 2007.
Нунев Й. Анализ на актуалното състояние на училищата, в които учат ромски деца. Стратегии. Специален брой “Образователна политика и културни различия“, 2006.
Участници