<<Към предходна страница
Политико-философският дебат относно културното и социалното различие се опира на три основни ценности. Това са единството на социалния живот, свободата на индивида и културната идентичност. Исторически първото предложено решение е на класическия либерализъм в лицето на социалната философия на Джон Лок. Изходът от политическите противоречия, пораждани от културни (най-вече религиозни) вражди, е в отстраняването на техните прояви от публичния живот и локализирането им в частната сфера. Водеща роля в този процес има отделянето на църквата от държавата. Взаимодействието в политическата и икономическата сфера следва да бъде неутрално. На никого не се полагат привилегии и никой не трябва да бъде дискриминиран въз основа на културни особености – принадлежност към една или друга религия и етичност. Публичният живот следва да има единна основа и тя е човешката природа.
Комплексното изследване на малцинствената проблематика се затруднява от обстоятелството, че у нас ситуацията е различна що се отнася до социално-икономическото положение на населението като цяло и в частност на малцинствените общности, исторически създалите се условия за тяхното функциониране, формиране и оставане на територията у нас, традициите и моделите на междуетническите отношения, степента на защита и гарантиране на малцинствените права. Основните причини за възникването и функционирането на междуетническите противоречия и изострянето им са:
1) Недостатъчните възможности за етнополитическа консолидация на мажоритарното население.
2) Слабостта на вътрешно-политическите позиции и външната зависимост, доведена до наложени отвън конюнктурни решения при преодоляването на етномалцинствените проблеми1.
3) Неузрелите форми на обществено-политическия живот.
4) Отсъствието на стабилни демократични традиции, институции, процедури2.
5) Отсъствието на общонационален консенсус по въпроси, считани за основополагащи при реализирането и отстояването на национални цели, интереси, идеали.
Обществото е под влияние на две взаимосвързани тенденции:
А) отразява в прогрес процесите на етническа и политическа еманципация на етномалцинствата, като изведе в публичното пространство представители от различен етнически произход и доведе до социален и политически просперитет на един турски елит, влят в българския и в управлението на страната3.
Б) отразява в регресивен план социално-професионалното развитие, неговото разслоение, довело до най-ниските нива на социалност големи групи от циганското, турското и българското население4.
През последните години изследванията разглеждат общностите като самостойни юридически образувания.
- Залага се на първичната даденост и афинитета към био-антропологически натрупвания в рода, семейството и групата.
- Конструрират социално етничността според социални, политически и корпоративни интереси на общността.
- Използва се момента на символното изразяване като рефлексия на конкретни и обективни реалности.
У нас културното наследство предполага взаимното припознаване чрез двуезичието, смесените бракове, битовата култура, фолклорната традиция, социално-културните практики, религиозните доктрини. Тези явления са исторически процеси, имащи историческо място в многовековното съжителство на българина с различието на другите, и отразяват концепцията на „българския етнически модел”, която е уникална5.
а) политическо представителство на малцинствата;
б) отказ от етнонационализъм на малцинството, от линия на реваншизъм и отмъщение;
в) посредническа роля на гражданските сдружения и личности;
д) декапсулиране и еволюция на етническите формации към нормална политическа партия с либерална ориентация, която получава международно признание и взема конструктивно участие в управлението;
е) маргинализиране на радикалните етнонационални формации.
Независимо от силните социално-икономически, политически сътресения и напрежения, процесът на европеизация на българското общество протича без екстремизъм, нападки и при пълен консенсус. Формиралата се културна субстанция има за принцип съвместимостта, съществуването на различията. В това се крие спецификата, жизнеността на българската национална идентичност, на етническия модел, генериращ политически изменения и оптимизъм. В основата му стои умението да се живее с другия, съчетаването на културните образци, обединяването на специфичните битово-ритуални практики. Укрепването на равнопоставеността на всички български граждани като социален феномен се проявява в среда на обособени и обособяваващи се общности като интегрално социално и личностно състояние6. Етническия модел се характеризира с доминираща етническа кохерентност, увеличени полета на структурно-функционалното взаимодействие между етническите общности, засилено заявяване от всяка общност на собствена културна самобитност.
От значение за структуриране взаимодействията между етническите общности е пространственото, географското разположение на едните спрямо другите. Те могат да живеят обособени в различни региони, но с обща граница (валонци и фламандци в Белгия, кантоните в Швейцария). Малцинствата могат и да бъдат затворени в анклави от мнозинства. Групите могат да живеят разпръснато в различни райони, без да са концентрирани на едно място (ромите в България). Могат да се формират и диаспори от двете страни на границата между няколко държави. Днешните модерни общества превръщат културното многообразие и общуване в неразделна част от националните си ценностни системи. Те вече по-добре осъзнават това културно многообразие като естествено и закономерно и сами полагат усилия за признаване на малцинствата за равнопоставени участници в социалния, политическия и културния живот. Най-действеният механизъм е въвеждането на подходяща избирателна система.
- пропорционална избирателна система – нисък праг на изключване от участие. Създава най-добри условия за равнопоставеност на общностните групи в политическата структура на държавата. Този модел у нас е спомогнал за запазването на междуетническото спокойствие в страната през годините на прехода от тоталитарен към демократичен режим, независимо от тежките травми, нанесени на някои малцинства през тоталитарното управление.
България е уникален пример за страна с население от друг етнически произход без присъединяване на чужди територии. Етнокултурната му самобитност се формира в националните измерения на българската културна среда, поради което етническата му определеност не съвпада с националната културна специфика на изходната за него държава7. Езиковото и правово единство, отразени в българската конституция, приема културните различия, дължащи се на етническа и религиозна принадлежност, а така и диференцияцията, въведена от културите, от социалното разслоение, възрастта, поколението, пола.
Интеграцията през 70-те и началото на 80-те години на ХХ в. доведе до унифициране на бита и културата, което създаде едно чувство на "съборност"8. Създаден беше един национален културен модел, който пренебрегваше етническите културни традиции, които останаха приоритет за възпроизводство в кръга на семейството и родовите контакти. Етническата еманципация на населението с небългарски произход доведе до нови явления в обществения живот на страната. Гражданските организации на етническите общности в България работят за обединение на своите общности, чиито идентитет виждат в политическото представителство и участие във властта, отколкото да се интегрират в българското общество.
- културна интеграция;
- етнокултурно съжителство;
- етнофестивали;
- семинари;
- издателска дейност;
- популяризиране на творчество на етническите общности;
- интеграция и мултикултурализъм.
У нас противоречието между конституцията и политиката се оказа фактор на стабилност и всеки от тях се оказа фактор на стабилност и най-позитивния резултат на посткомунистическия преход:
- изгради се нормална плуралистична политическа сцена;
- бяха канализирани напреженията;
- проблемите бяха решаване в рамките на статуквото.
1. Тилкиджиев Н. Социалните групи. С., 1989.
2. Фотев Г. Другият етнос. С., 1994.
3. Urdze A., S. Rerrich. Frauenalltag und Kinderwunsch. Motive von Muttern fur oder gegen ein zweites Kind. Frankfurt, New York, 1981.
4. Velcheva N. Jews in the Bulgarian Lands as Recorded in traveler`s Journals in the Fifteenth to Nineteenth centuries. SHVUT-Studies in Russian and east European Jewish History and culture. Tel Aviv University, The Goldstein-Goren Diaspora Research Center, 10 (26) 2001, p. 38-52.
5. Velcheva N. Ethic aspects of education. – Educational problems in the regions with mixed population. S., 1997.
6. Weber Raymond. Ouverture du Seminar: Particularismes et universalisme: la problematique des identities. Conseil de l, Europe, Strasbourg, le 3 fevrie 1995, p. 4.
7. Taush A. Globalization and European integration. London, 2000.
8. Todorova M. Balkan Family Structure and the Europen pattern. Demographic Devolopments in Ottoman Bulgaria. The American University Press, Washington, 1993.
Към следващ модул>>
Участници