Социални проблеми на етническите групи

Хиляди години Европа е само географско понятие. Тя е сбор от племена, народи, етноси, общности, обвързани с многообразие от властнически структури със своя собствена вътрешна организация. Затова и всеки етнос в Европа има свои ценности и вярвания, несъвместими с ценностите и вярванията на останалите. Различни са и вижданията за намиране на някаква обща ценностна основа.

1. През V в.пр.Хр. в древна Гърция като такава основа се обосновава политическата свобода.

2. През ХV в. се появява основата на консолидацията, обоснована от папа Пий ІІ (1458-1464 г.) като “защита на християнския свят”. Той въвежда понятието Respublica Christiana като синоним на Европа. Именно той използва за първи път “europeus” като обозначение за жител на Европа.

3. Поробването на част от Европа от Османската империя довежда до присъствието на християнството като част от идентичността на преобладаващата част от европейците, но вече не е доминиращата сила, нито може да се разглежда като консолидиращ фактор. Все по-голям фактор на модернизацията на Европа става търпимостта към различните религии и вярвания.

4. Буржоазните революции в Европа дават нов тласък на европеизма и оказват силно влияние върху процеса на организирането на нациите в държави и модернизацията на последните като резултат от развитието на производствените сили. Придобилата силни икономически позиции класа търси подходи към политическата власт. Конституциите се оказват подходящия инструмент за преодоляване на абсолютистките режими. Те въвеждат идеите за разделението на властите и за ново място на гражданите в системата на властта като цяло.

5. ХІХ в. е времето на изпробване и утвърждаване на различни варианти на конституционната държава. Този процес е паралелен на консолидацията на нациите и на формирането на националните държави, при което националният въпрос доминира като цел пред конституционната държава, като средство за неговото решаване. Появяват се всички онези ценности и принципи, които са обосновани от големите мислители на Европа и отразяват същността на модерната държава – народният суверенитет, политическият плурализъм, разделението на властите, толерантността, гарантираните права и свободи на личността, парламентарното управление.

Сен Симон търси идеала за нов обществен строй и новите начала, върху които трябва да се изгради Европа. Поставя ударението върху духовния фактор на консолидацията, обосновавайки идеята за единна духовна власт. Такъв духовен фактор могат да бъдат само ценности и идеи, които да осигурят равенство и справедливост, като бъдат поставени върху почвата на реалността.

Този хронологичен преглед на идеите за обединение служи като основа за обобщенията за принесените свързващи ценности от историята и превърнали се в свързващи звена в наши дни.

1) “Свобода! Равенство! Братство!”

– свободата се разкодира чрез комплекс от лични и политически права и свободи – на словото, на печата, на личната неприкосновеност, на сдружаване, на участие в политическия живот.

– равенството е подкопано като ценност чрез ограниченията на правата по пол, по социален и имуществен статус, по етнически произход; равенство пред закона; равенство в правата; равенство на шансовете; равенство в избора.

– братството – отзвук от него са конституционните варианти на солидарността.

2) Ролята на гражданите

Гражданството се превръща във фактор за консолидация. Като прави политическа връзка на личността с определена държава, то е натоварено с комплекс от права и свободи, най-съществените от които са личната свобода и неприкосновеността на политическата свобода като възможност чрез различни механизми гражданите да участват в политиката и управлението. Всеобщата декларация за правата на човека и гражданина, която е най-съществения резултат от Френската буржоазна революция и предхожда първата конституция в Европа – френската (1791 г.), се реализира като привилегия по имуществен статус, пол, етнос, произход.

3) Имат шанс практиките, мотивирани от толерантността и уважението към човешките права като универсално достояние.

Най-бележитият представител на европеизма Мазини в края на ХІХ в. разглежда Европа като многообразно единство, търси съвместяване на националното с общоевропейското единство и единение. Според него духовното сътрудничество на европейските народи е възможно и осъществимо само тогава, когато те осъзнаят общността на интересите си и приемат като свои общите цели и идеали – равенство, свобода и справедливост.

Едно от най-модерните описания на Европа е “единство на многообразието”¹. Тя бе утвърдена в геостратегически план. Появи се истински социално ангажирана и хуманистично ориентирана политика, която постави човека в своя фокус. Акцентът е върху личността и индивидуалността. Увеличено е многообразието от различия – национални, етнически, религиозни, културни, езикови. Преодолени бяха трудностите и противоречията в процеса на приближаване политиката на Обединена Европа към идеалите и мечтите на великите европейски мислители и към интересите и въжделенията на гражданите на Европа².

1. Анастасова Е. Етничност, традиция, власт. Етюди за прехода. С., 2006.

2. Андерсън Б. Въобразените общности. С., 1998.

Към следваща страница>>