Междукултурни различия ?

Междукултурни различия ?

 

Посочените в Таблица 1 основни особености на организационните нагласи и поведения, характерни за някои държави са систематизирани по следните показатели:

  1. 1.        Служебни и лични отношения
  2. 2.        Наемане на служители
  3. 3.        Спазване на уговорки
  4. 4.        Точност и навременност
  5. 5.        Отношения между служители и организация
  6. 6.        Йерархия и общуване
  7. 7.        Стил на управление
  8. 8.        Лоялност към организацията

Таблица 1.

 

 

Основни особености по показатели

 

Скандинавски страни

(особеностите се отнасят до голяма степен и за Холандия)

  1. Служебните и лични отношения са винаги разделени.
  2. Служителите се наемат само според способностите и доказаните постижения.
  3. Дадената дума е закон.
  4. Висока степен на точност и навременност.
  5. Служителите сключват договор с компанията на основата на взаимни интереси. Работят съвестно. Не се смята, че управляващите са в противников отбор. Нарушенията на колеги не се прикриват почти никога. Не се застава на страната на колеги, които вършат нарушения. Очаква се те да бъдат порицани, наказани или отстранени.
  6. Организациите са плоски с малко и размити йерархични нива. Служителите могат лесно да прескачат инстанции и да се отнасят пряко към висши началници.
  7. Широко се използват научни управленски похвати. Началникът в много отношения е равен с останалите. Той е консултант, чиято задача е да помага на подчинените си да си вършат по-добре работата, а не да им заповядва.
  8. Обичат да си свършат работата качествено и навременно.

Франция

(особеностите се отнасят до голяма степен и за Белгия, но в малко по-мека форма)

  1. Служебните и лични отношения са предимно разделени.
  2. Служителите се наемат според способностите, доказаните постижения и дипломите, които притежават.
  3. Дадената дума обикновено се спазва, ако има отклонения от това правило, те могат да бъдат резултат от изчезнал интерес.
  4. Обикновено висока степен на точност и навременност, но има и отклонения в зависимост от важността на случая. Началниците си позволяват да карат подчинените да чакат, но изискват абсолютна точност.
  5. Провиненията на колеги в някои случаи могат да се прикриват поради чувството, че управляващите са от друг отбор. Личният интерес има слабо припокриване с този на компанията.
  6. Силно централизирана йерархия, инстанциите не бива да се прескачат. Низходящата комуникация е ясна и открита. Всичко се заявява пряко. Критиката и противоречието не са характерни за възходящата комуникация.
  7. Ако организацията не е прекалено голяма, началникът управлява сам и очаква безприкословно подчинение. В по-големите организации се възлагат правомощия на по-ниски равнища.
  8. Съществува по принуда поради тревожността от безработица и смяната на работата. Стресът на работното място и добро предложение от нова компания могат да натежат в полза на напускане.

 

 

Германия

(особеностите се отнасят до голяма степен и за Австрия и Швейцария)

  1. Служебните и лични отношения са винаги разделени.
  2. Служителите се наемат според способностите, доказаните постижения и дипломите за завършено определено образование.
  3. Дадената дума е закон.
  4. Висока степен на точност и навременност. Не се търпи абсолютно никакво закъснение за среща – очаква се всички да са дошли поне една-две минути по-рано.
  5. Служителят смята, че е сключил договор с компанията на основата на взаимен интерес, който двете страни ще спазват твърдо, работи съвестно. Договорът се нарушава при крайна принуда. Нарушения на колеги се прикриват рядко. Очакванията са колеги, които не се справят с работата или вършат нарушения да бъдат порицани, наказани или отстранени.
  6. Йерархиите са много твърди. Всеки трябва да знае къде е и по какъв въпрос към кого да се обърне. Низходящата комуникация е ясна и открита. Всичко се заявява пряко.  При възходящата комуникация – началникът е достъпен и дори позволява известна критика.
  7. При доказана полза се подхожда с доверие към научните управленски похвати. Началникът възлага големи правомощия, отговорности и свобода на действие на подчинените, но обича да решава сам най-важните неща. Съветва се със специалисти.
  8. Съществува по принуда, поради тревожността от безработица и смяната на работата. Стресът на работното място и добро предложение от нова компания могат лесно да натежат в полза на напускане.

Италия

(особеностите се отнасят предимно за северната част на Италия.

Централна Европа – Чехия, Унгария, Полша, Словакия и Словения – също споделят много от италианската делова култура)

  1. Смесване на личните и служебни отношения в малките и средни фирми, разделянето им е типично за големите компании.
  2. Служителите се наемат според способностите, доказаните постижения и дипломите, които притежават, но за кандидатите за ръководни постове се преценява доколко могат да се впишат в семейството като негови членове, за да им се има доверие.
  3. Спазването на дадената дума е често явление, но зависи и от това, доколко продължава личният интерес. Създаването на близки отношения може да помогне за по-нататъшното спазване на уговорки, но не е пълна гаранция.
  4. Обикновено висока степен на точност и навременност, но има и отклонения в зависимост от важността на случая.
  5. Могат да се прикриват нарушения на колеги, поради чувството, че управляващите са от друг отбор, срещу който е нужен съюз. В големите компании, поред служителя, личният интерес има слабо припокриване с този на компанията. В малките компании отношенията между служители и компания зависят от това, доколко е създадена добра семейна среда, но винаги съществува възможност за недоволство.
  6. В големите компании – централизирана йерархия, в която се допуска частично прескачане на инстанции. Низходящата комуникация е предимно ясна, но доста внимателна. Възходящата – умерено свободна.
  7. Популярно е схващането, че фирмата трябва да се управлява като семейство. Началникът управлява сам и очаква подчинение. В по-големите организации се възлагат правомощия на по-ниски равнища. Слаба степен на съветване с подчинени.
  8. Съществува по принуда поради тревожността от безработица и смяната на работата. Стресът на работното място и добро предложение от нова компания могат лесно да натежат в полза на напускане.

България

(особеностите се отнасят до голяма степен

и за останалите балкански страни, като Гърция е малко по-напреднала в посока на индивидуализъм и разделяне на “личното от служебното”, както и в значителна степен за Русия и Украйна)

  1. Почти винаги лични и служебни отношения се смесват.
  2. Служителите се наемат най-вече според личните отношения. Големите компании, предимно с чуждо участие наемат хора според образованието и постиженията им.
  3. Устната уговорка може винаги да се наруши. Писмените договори имат по-голяма стойност, но и те не са пълна гаранция. За спазването на уговорките има значение най-вече личната близост. Хората и хирмите, които спазват уговорки правят силно впечатление и имат голямо съревнователно предимство пред останалите.
  4. Зависи от случая. Изключителна точност при среща с хора в силна позиция, с които не може да има лични отношения. В останалите случаи –слаба точност.
  5. При наличие на добри чувства между колегите, нарушенията взаимно се прикриват. На компанията и управляващите се гледа с подозрение, дори враждебно. Изключение могат да бъдат малки компании, създали малка семейна среда, с добро заплащане.
  6. Централизирана йерархия. Низходящата комуникация може да е кодирана – нищо лошо да не се заявявава пряко, а може да се казва всичко пряко, дори с доста остър тон. Възходящата комуникация е с преобладаващо привидно съгласие.
  7. Преобладава схващането, че управлението е вродена способност. Рядко се използват научни похвати. Началникът обича да решава сам.
  8. Нулева преданост към компанията при по-младите, значителна - при по-възрастните.

Източник: Обобщението е направено по: Минков, М., Защо сме различни. Междукултурни различия в семейството, обществото и бизнеса, „Класика и стил”, С., 2002.

 

      Относително устойчивите  характеристики на културните различия не трябва да се абсолютизират. Не следва да се пренасят автоматично към конкретния индивид. Те са много полезни като макрорамка, в която откриваме типичните за страната или региона основни поведенчески кодове.

В увода към българското издание на  “Култури и организации”, Хеерт Хофстеде акцентира на това, че нашите общи световни проблеми изискват съвместни действия, но ако трябва да чакаме докато всички хора придобият еднакви културни ценности, то това би означавало да чакаме цяла вечност ”…Различията в ценностите трябва да бъдат разбирани, различията в практиките трябва да бъдат разрешавани”.

Последно модифициране: понеделник, 2 септември 2013, 10:57
Прескочи Навигация

Навигация