2 Теоретична обосновка
2.2 Видове проводимости и съпротивления при диелектриците
   Особеност за твърдите диелектрици е, че при прилагане на напрежение, ток протича през повърхността и през обема им. Това определя протичането на ток през обема на диелектрика Iv и ток през повърхността на диелектрика Is - който има много по-малка стойност отколкото тока през обема на диелектрика.

Фиг.2.
   Поради това при изучаване на електропроводимостта на диелектриците освен обемния ток трябва да се отчита и повърхностният ток, при получаване на общия ток през диелектрика I=Iv + Is .
   Следователно общата проводимост на диелектрика G се определя от обемната и повърхностната проводимост :   
G=Gv + Gs
     Величините, реципрочни на указаните проводимости се наричат съпротивления - обемно Rv = 1/Gv   и повърхностни съпротивления Rs = 1/Gs . Общото съпротивление на диелектрика се определя като резултат от две паралелно включени съпротивления:

   За сравняване на различните диелектрици, относно електропроводимостта им се въвеждат специфична обемна и повърхностна проводимост γv, γs и съответно специфично повърхностно и обемно съпротивление ρs, ρv .
     Специфичното обемно съпротивление на плосък образец се определя с израза:

    където:
       Rv - обемно съпротивление на образеца, Ω;
       S - площ на електродите, m2;
       h - дебелина на диелектрика, m;
     Специфичното повърхностно съпротивление се определя с израза:

    където:
    Rs - повърхностно съпротивление, Ω;
     b - дължина на електродите, m;
     h - разстояние между електродите, m;