Електротехнически материали

2 Теоретична обосновка

2.4 Диелектрични загуби

   Диелектричните загуби представляват активната електрическа мощност, отделена в диелектрика, подложен на действието на електрическо поле и необратимо превърната в топлина.

  Диелектричните загуби се дължат на проводимостта и на бавните поляризации.

  Диелектричните загуби при постоянно електрическо поле се дължата на тока на проводимостта.

  От векторната диаграма на токовете през диелектрика се извежда уравнението за диелектричните загуби при променливо електрическо поле:

P=U².ω.C.tgδ, W

Специфичните диелектрични загуби се разделят на две компоненти:

Първата от тях се дължи на проводимостта на материала и е еднаква при постоянно и променливо напрежение. Втората се дължи на бавните поляризации и съществува само при променливо електрическо поле.

Обикновено, за характеризиране на способността на диелектрика да разсейва електрическа енергия, се въвежда ъгълът на диелектричните загуби и по-точно тангенсът на ъгъла на диелектричните загуби. Този ъгъл е допълващият до 90^о фазовия ъгъл φ между тока и напрежението във капацитивна верига, в която е включен диелектрикът.

Първата компонента tgδ_I намалява при увеличаване на честотата. Втората компонента tgδ_II съществува само при полярни материали. Тя има максимум при честоти ω≈ω_о, където ω_о е собствената честота на поляризацията.