Нещо повече: ако се използват, ще се открои добрият комуникатор.
Името на човека, с когото се разговаря. Твърде лесно се свиква с това да се говори на „Вие” или на „ти”. При повторението изобщо не се споменава името на събеседника. Вметване името на човека в процеса на разговора, много бързо подчертава личното отношение към конкретния човек. Но не бива и да се прекалява!
Изказване на съгласие. Например: „Прави сте!”, „Така е!”, „Разбирам”, „Колко точно го казахте!”
Искане на съвет или помощ. Например: „Има ли наблизо някакъв приличен ресторант?” или: „Успяхте ли да овладеете вече новата софтуерна програма?”. Повечето хора се чувстват ангажирани и поласкани, когато бъдат помолени за съвет.
Споменаване на нещо или задаване на въпрос, свързан с предходен разговор или събитие.
Например: „Доволни ли сте от следобедната дискусия, както бяхте доволни сутринта?” или „Как минаха обсъжданията тази година? Миналата година бяхте страшно впечатлени”. Така се показва, че е запазен споменът за това какво е казал или какво е правил събеседникът в интервала, през изтеклия период.
В процеса на непосредственото междуличностна комуникация се осъществява взаимно потребление на ценности, взаимна детерминация на поведение. В този смисъл, вербалната комуникация е своеобразен постоянно действащ механизъм за хуманно-културно самоосъществяване и самоусъвършенстване на човека, израз на възможностите за създаване и развитие на човешките отношения в междукултурна среда.
Участници