Проблем съществува, когато човек се сблъска с някакво препятствие, което го затруднява да постигне целите си, да осъществи желанията си или да отговори на нуждите си. Проблемите могат да приемат различни форми и могат да се срещнат в различен контекст.
Проблемите могат да се появяват еднократно или да бъдат повторяеми.
Проблем, който се появява веднъж в специфичен контекст се определя като затруднение. Това е най-елементарната форма на проблем. Затруднението може да бъде разрешено чрез предприемане на действие; понякога то може дори да се разреши от само себе си, ако не се направи нищо за това. Затруднението може да бъде разглеждано като събитие – това е нещо, което се случва и преминава
Повторението на едно и също затруднение в един и същ контекст, оформя разбирането за проблем. Каквото и да е направено за справяне със затруднението, това не му е попречило да се появи отново. Човекът с проблема може да е направил различни опити да го разреши, но без успех.
Следователно, понятието „проблем” е по-сложно от понятието „затруднение”. „Проблемът” може да бъде разглеждан като съвкупност от събития – той е нещо, което се случва многократно.
Проблемите се коренят в контекст или ситуация и трябва да бъде направена промяна в ситуацията, за да бъде разрешен проблемът.
Необходимостта да се правят промени, за да бъде разрешен проблемът, се определя като предизвикателство. Предизвикателството е полезен начин за разглеждане на проблема, защото то поддържа фокусирането върху нуждата от промяна.
Основни етапи при преодоляване на проблеми
Теоретичният модел за преодоляване на проблема може да се представи като стъпка по стъпка по следния начин:
За да се дефинира проблемът като предизвикателство, е необходимо да се избере целта. Предизвикателството се изразява в постигането на тази цел. Това действие изисква стратегия. При осъществяване на стратегията могат да възникнат нови затруднения и проблеми.
Стратегии за решаване на проблеми
Правата линия не винаги е най-добрият път за достигане до целта. Всъщност, обстоятествата могат да наложат точно обратна посока. Понякога е по-добре да не се определя пътя като стремеж за директно постигане на целта. Психолозите определят няколко стратегии (Таблица 1), които имат по-добро действие за определен тип проблеми.
Таблица 1.
|
Стратегии за решаване на проблеми |
|
|
Декомпозиция на проблема |
Разделяне на сложния проблем на по-малки и по-управляеми подпроблеми. Събиране на необходимата информация за подпроблемите и организиране на тяхното поетапно решаване. |
|
Започване на решението на проблема отзад напред |
Проблемът приема формата на дърво. Стеблото е информацията, с която се разполага предварително. Решението приема формата на листо от крайните клони на дървото. Възможно е действията по решаването на проблема да са по-ефективни, ако процесът протича от листото (към което е стремежът) – към стеблото на дървото, т.е. - в обратна посока. |
|
Търсене на аналогии |
Предварително осъзнаване и съпоставяне с различните и сходните страни на подобни проблеми, решавани в миналото и прилагане на решението от предходния подобен проблем. |
|
Капсоловане на проблема и оставяне настрани за известно време. |
Дистанциране от обсъжданите идеи (които могат да поведат решението в грешна посока), за да не блокират пътя към правилното решение. Решение, което може да изглежда неприемливо и без пряка връзка с проблема, след известно време може да се окаже най-доброто такова. |
При осъществяване на стратегията могат да възникнат нови затруднения и проблеми.