Стратeгически измерения на социалната политика

През средата на 80-те години Европейската комисия лансира идеята за „европейско социално пространство”. За разлика от традиционния термин „социална политика”, който обикновено включва действия на правителството или на международни организации в социалната сфера, новото понятие означава нови измерения на действията на всички участници на пазара на труда. Националните правителства, работниците, работодателите и техните организации са еднакво заинтересувани да се предотврати нелоялната конкуренция, изразяваща се в занижаване на заплатите и социалните осигуровки или т.нар. „социален дъмпинг”, който е пречка за оптимизиране на икономическите възможности на отделните страни.

Идеята за хармонизиране на социалните политики породи редица дискусии и съмнения поради съществените различия в системите за социална защита на двадесет и осемте страни членки. Въпреки разликите в институциите, механизмите и критериите за достъп до тези системи през 1992 г. Европейският съвет признава наличието на обединяващи звена в европейския социален модел, дефинирани в препоръка 92/144 за общите цели и политики на социална защита.

Основните принципи на социалния модел са:

• Признаването и ефективното упражняване на правото на свобода на сдружаване и колективно трудово договаряне;
• Наличието на силни представителни организации на работниците и работодателите;
• Значението, което всички страни отделят на подобряването на условията на труд;
• Тенденцията към универсализация на системите за социално осигуряване и социална защита и др.

Обединението около тези фундаментални принципи не означава унифициране на социалните политики. В подкрепа на това тълкуване в документите на Европейския съюз, третиращи хармонизирането на социалните политики, се утвърждава терминът „сближаване” (кохерентност). Основните средства, чрез които се реализира сближаването, са определянето на минимални стандарти за защита на социалните права на работниците, консолидирането и по-нататъшното развитие на социалното законодателство на Общността, както и интензифицирането на европейския социален диалог.

Паралелно с тази обща социална стратегия задълбочаването на интеграционните процеси поражда нови социални потребности. Нарастващата интензивност и свобода на движение на стоки, капитал и човешки ресурси в рамките на Общността наложиха да се предприемат мерки за разрешаване на конкретни казуси, свързани със смяната на местоживеене на осигурените лица, осигуряването на членове на семействата на работници от други страни, защитата на труда в специфичните мобилни професии и др. Във връзка с това се наложи понятието „координиране на социалната защита” в рамките на Европейския съюз, което се определя като регламентиране на отношения между националните системи за социално осигуряване чрез прилагане на принципи и техники, които имат за цел да защитават правата на лицата, сменящи местоживеенето си, без оглед на съдържанието на тези национални системи.

За разлика от хармонизирането това понятие не ограничава автономността на националните осигурителни схеми и допуска съществуване на различия между тях по отношение на равнището на осигуреност, минималната продължителност на осигурителните периоди, критериите за достъп и др. Например възрастта за придобиване право на пенсия в Дания е 67 години, а във Франция – 60. С горната дефиниция полето на приложение на правилата за координиране се свежда до изграждане на „мостове” между системите за социално осигуряване в отделните държави и се подчертава националната ориентация на координацията. Страните членки имат приоритетна роля при гарантирането на социалната защита на своите граждани.

Координиращите функции на Общността се свеждат само до технически действия като приравняване на осигурителни периоди, определяне на субекта, задължен да гарантира правата на мигриращите работници, и т.н. Водещата роля на автономните национални политики за социална защита в общата конструкция на координирането се балансира чрез участието на оторизираните международни органи, чиято задача е да осигурят единна и обща насоченост на действията в социалната сфера.

На първо място сред тях е Комисията на Европейския съюз. На нея принадлежат монополът в законодателната инициатива и механизмите на контрол върху спазването на правните актове:

• Учредителните договори на Европейските общности и ДЕС, регламентиращи основните права на гражданите в контекста на целите на Общността;
• Регламентите, приемани от Европейския съвет и Комисията на Европейския съюз, които са задължителни за страните членки;
• Директивите на Комисията или Съвета, съдържащи задължителни цели, които страните прилагат в националното си законодателство чрез свободно избрани от тях правни инструменти;
• Решенията на Комисията на Европейския съюз, които са насочени към конкретни адресати (предприятия, групи граждани или страни членки) и са задължителни за тях;
• Препоръките и становищата, които нямат обвързваща сила, но играят ролята на мотив за развитието на националното законодателство в страните членки.

Друг важен участник в процеса на координацията е Съдът на европейските общности. Дой дава решения по конкретни дела, свързани с трудовото и осигурителното право, които са задължителни за страните. Същевременно решенията му по спорните казуси служат като ориентир за социално осигурителната практика. Ролята на съда е свързана и с поощряването на гражданското участие и приложението на демократичните принципи при развитието на правилата за координиране. Социалните партньори също участват активно в разработването на мерките за координиране.

С ДЕИО се учредява Икономически и социален комитет, в който на квотен принцип участват представители на работниците, работодателите и фермерите. Този орган е консултативен и предоставя становищата си на комисията при осъществяването на законодателната й инициатива, разработването на програми и мерки в областта на социалното осигуряване и труда. Друга форма на трипартитно участие е Консултативният съвет за социалната сигурност на мигриращите работници, в които съгласно чл. 82 на регламент 1408/71 организациите на работниците и работодателите имат равностойно участие.