Стратeгически измерения на социалната политика

Социалните права на хората не могат да бъдат обект само на национално регулиране. До тези заключения са стигнали Роберт Оуен и други учени още с първите сериозни социални реформи в Европа. За да се надхвърлят рамките на националните социални политики, са били нужни поредица от обективни предпоставки. Необходимо е било да се прояви интерес от отделните държави за международно сътрудничество в областта на социалните отношения. С развитието на индустриализацията и международната търговия се формират и предпоставките за международно сътрудничество в областта на социалната политика. Те условно могат да бъдат разделени на три групи: икономически, социални и политически.

Към икономическите предпоставки може да се посочи преди всичко стремежът за създаване на еднакви условия за конкурентноспособност на стоките, произведени в различните страни. Известно е, че стойността на стоките и съответно цените зависят от разходите на жив и овеществен труд за тяхното производство. Ако вътрешната цена на стоката се е оформила под влияние на високите социални разходи (висока цена на труда и високи разходи за социално осигуряване), на международния пазар тези стоки ще бъдат неконкурентноспособни срещу стоки с по-ниска вътрешна стойност и цена. Това носи загуби не само на стокопроизводителя, но и на националната икономика. Ето защо се поставя с основание въпросът: как по пътя на международното сътрудничество да се намали влиянието на различните социални разходи. Определено се счита, че страни като Германия, Франция и др., които имат висока социална издръжка на работната сила, са „губещи” на международния пазар от страни като Португалия, Гърция, Турция и пр. Предположението, че с развитието на международния пазар тези проблеми ще се решават автоматично, не се сбъднало. В Европейския съюз и досега има страни, които продължават да имат по-ниски социални разходи и с това произвеждат същия негативен ефект.

За преодоляване на това състояние се вземат решения с международно значение, които да задължат или косвено да стимулират подобни страни да въведат мерки от рода на минималните социални гаранции за работна сила там, където такива не са съществували, или да спазват известни общоприети правила и норми на социална сигурност. Например приемането на норми за защита на здравето, безопасността и охраната на труда, за задължително осигуряване на неосигурени категории работници срещу общопризнати социални рискове. Пример за такива норми дава конвенция 102 от 1952 г.

Косвените мерки за преодоляване на това несъответствие могат да имат различен характер. Така например чрез Социалния фонд на Европейския съюз се предвижда да бъдат подпомагани отделни по-изостанали страни по отношение на трудовата среда, за професионално образование и т.н.

Ако през ХІХ век и до средата на ХХ век световната търговия е била основна икономическа предпоставка за търсене на международни социалнополитически решения, в края на ХХ век се развиват процеси, които поставят по нов начин проблема за международната социална политика. Става дума за развитието на процеса, обозначен като глобализация на световната икономика. Най-характерното за този процес е създаването на международни фирми и компании, изградени на основата на трансфер на високостойностни технологии, транснационални компании и др., които имат филиали в различни страни и които използват работна сила и капитали с различен национален произход. За тези международни компании са тесни и неприложими социалните норми и законодателства на отделните страни. Поради своята мощ те прилагат понякога п-висока социална защита на работещите в тях, но като цяло те могат да имат и отрицателно въздействие върху икономическото, екологичното и социалното развитие на съответната държава, в която развиват своето производство. Не са редки случаите на изнасяне на замърсяващи околната среда производства в бедни страни, с евтина работна ръка, от което компаниите си спестяват много разходи. Дейността на такива международни компании има нужда от нов тип регулиране на социалните отношения, което може да стане само по пътя на изграждането на нови международни социални норми.

От друга страна, процесът на глобализация на световната икономика, съпроводен със създаването на задължителни социални норми, създава безпокойство в редица напреднали в социално отношение страни за това, дали подобен процес не би означавал социален „демонтаж” на изградените до момента системи за социална защита от конкуренцията на САЩ и Япония, които по отношение на европейските страни имат по-ниски социални разходи.

Към социалните предпоставки за сътрудничество в областта на социалната политика може да се посочи на първо място движението на големи групи от хора от една в друга страна, които с преместването си биха загубили натрупаните до момента социални права (примерно трудовия стаж, който би им послужил при пенсиониране). На второ място трябва да се посочат редица явни и узаконени или неявни дискриминационни действия относно правото на труд, на помощи при безработица и бедност и пр. Всички тези моменти, произтичащи от движението на работна сила между границите на отделните страни и имащи за резултат ограничаване на социалните права на мигриращите в сравнение с правата на коренните граждани на страните, се нуждаят от международно социално регулиране. Чрез различни форми на международно сътрудничество се цели запазването на придобитите до момента социални права или равнопоставяне на имигрантите в социално отношение. Пример за такъв подход дава Римският договор от 1957 г., който препоръчва държавите, подписали договора, да предприемат мерки за равнопоставяне на наемните работници от другите страни. Чрез Меморандума на Комисията на Европейския съюз от 1988 г. се препоръчва признаването на всички дипломи и придобитата квалификация, въвеждане на уеднаквени изисквания към работната сила и пр.

Целта на международното сътрудничество от тази гледна точка вече не е равнопоставеност на свободния пазар, а равнопоставеност при регулирането на социалните отношения на собствените и чуждестранните граждани.

Относно политическите предпоставки. В политическата борба за власт социалните права са били винаги най-силният аргумент. Всички правителства се стремят да демонстрират и прилагат едно напредничаво социално законодателство, когато се касае за запазване на политическата власт. По подобен начин постъпват и политическите сили, които, стремейки се към властта, разработват широки и съобразени с международните стандарти социални програми. От друга страна, приемането на една държава в международните структури – Съвета на Европа, Европейския съюз и др., зависи в значителна степен от обема и равнището на социалните права на всички граждани на страната.