Диелектричната проницаемост εr зависи от честотата на външното електрическо поле. Това се обяснява с факта, че деформации и ориентации ще се извършат докато необходимото време за тези процеси е по-малко от полупериода на въздействащото поле (напрежение). Времето необходимо за поляризация (τ), при различни видове поляризации има различни стойности. Ако τ≤Т ( Т - период на електрическото поле), то поляризацията се извършва както в постоянно поле - всички частици успяват да се поляризират. Обратно при τ≥Т, този вид поляризация (за която е валидно това неравенство) въобще не се наблюдава и нейният дял в сумарната диелектрична проницаемост отпада. Това води до намаляване на диелектричната проницаемост с нарастване на честотата, което се нарича дисперсия на диелектричната проницаемост.
Неполярните диелектрици (с електронна поляризация) имат един вид свързващи заряди и тяхната диелектрична проницаемост не се изменя в диапазона от 0 до 1014÷1016.
В останалите диелектрици няколко вида поляризации. При ниски честоти, стойността на εr се определя от всички видове поляризации. При повишаване на честотата бавните поляризации отпадат и εr намалява. При честота по-висока от 1016 Hz никой свързан заряд не успява да следва полето и при тези честоти εr за всички диелектрични материали е равна на 1.
В реалните диелектрици имащи няколко съставки обикновено се наблюдават няколко дисперсии на εr в зависимост от това какви видове поляризации се осъществяват в тях.