Автомобилни охранителни системи I и ІІ

Атомобилните охранителни системи (АОС) следва да разполага със средства за обездвижване на автомобила. Изискването е тази функция да се реализира в рамките на 1s от преминаването на системата в състояние "включено". Първоначално обездвижването на автомобила се реализираше от устройства, наречени имобилайзери. Тъй като при тях обездвижването е най-важна, а често и единствена функция, реализацията й се гарантира чрез едновременно използуване на няколко различни технически мерки: оригинални механически устройства, прекъсване на веригата на стартера, прекъсване на запалването, прекъсване на подаването на гориво. В конструктивно отношение имобилайзерите могат да бъдат напълно автономни устройства, които се управляват по начин, различен от този за управление АОС. Отделното управление дава допълнителна сигурност срещу опити за елиминиране на защитата на автомобила. Това е причината управлението на обездвижващите функции, независимо от това дали се осъществява от интегриран в АОС или от напълно автономен имобилайзер, да става по начин, различен от този на алармената система. За разлика от АОС управлението на имобилайзера от водача се осъществява най-често по контактен способ или дистанционно, но от много по-малко разстояние в сравнение с алармените системи. Това се прави с цел да се предотврати възможността за сканиране на сигнала с последващо разкодиране и неутрализиране защитата на автомобила.

Структурната схема на устройството на автомобилния имобилайзер е аналогична на структурната схема на алармената система. Основният елемент на имобилайзера е неговият управляващ блок (УБИ). Блокът е микропроцесорно устройство, което както при алармените системи, реализира програмата, по която функционира имобилайзерът. Управляващият блок на имобилайзера се монтира в здрав, често брониран и защитен срещу електрошок, корпус. Той се разполага на труднодостъпно място в автомобила. Четец на кода за изключване на имобилайзера е елементът, чрез който водачът изключва имобилайзера, след като влезе в автомобила. За да запали двигателя, водачът първо трябва да изключи имобилайзера и след това да задейства стартера. Обикновено няма ограничения за времето, за което имобилайзерът трябва да се изключи, след като се отвори вратата на автомобила. Изключването на имобилайзера може да бъде реализирано чрез:

• скрит бутон;
• кодов ключ;
• дистанционен кодов ключ;

Скритият бутон представлява миниатюрен електрически бутон, който се монтира на лесно достъпно за водача, но скрито за външни лица място (напр. под мокета на пода, зад страничната тапицерия и пр.). Изключването на имобилайзера се осъществява с еднократно натискане на бутона, след като се включи контактния ключ на автомобила. При някои модели имобилайзери, ако за определен период от време (2 + 3s), след като се запали двигателя, скритият бутон не е натиснат, звуков сигнал предупреждава водача, че имобилайзерът ще се задейства и двигателят ще загасне. Скритият бутон е удобен, затова че водачът не трябва да го носи със себе си и евентуално да го загуби, но съществува възможност неговото место­положение да бъде намерено при опит за кражба на автомобила.

Кодовият ключ външно наподобява обикновен секретен ключ, но всъщност в него е вградена електронна схема, а при последните модели специализиран електронен чип. Външно кодовият ключ може да бъде оформен по различен начин. Поставен в четеца на кода, той изключва имобилайзера посредством записан в електронната му схема код. Кодът може да бъде организиран като постоянен или променящ се по случаен закон (напр. Random Code, Hop­ping Code, Rolling Code).

При по-старите имобилайзери кодо­вият ключ трябва да бъде постоянно вклю­чен в четеца на кода, докато двигателят на автомобила работи. За изключване на имобилайзера при по-новите модели е достатъчно кодовият ключ да се постави в четеца на кода за съвсем кратко време и да се извади. Това трябва да се направи при включен контактен ключ, за да може електронният блок на имобилайзера да прочете кода от кодовия ключ. За да се запали двигателят след изключване на контактният ключ, процедурата за изключване на имобилайзера трябва да се повтори.

Кодовият ключ при някои схеми имобилайзери (например Eurocode) е заменен с команден пулт с клавиа­тура. Пултът е монтиран на удобно, но относително скрито място в арматурното табло. След като влезе в автомобила, водачът трябва да набере индивидуалния четирицифрен код, с което изключва имобилайзера. Включва­нето на имобилайзера се осъществява автоматич­но, след изключването на контактния ключ на автомобила. На пулта е предвидена и възмож­ност за изключване на имобилайзера, която е валидна за определен брой стартирания на двигателя (например 2 или 3 когато, автомо­билът е в сервиз).