Автомобилни охранителни системи I и ІІ

С изключение на някои много стари модели и любителски изпълнени алармени системи, които използват скрит ЦК ключ, магнит през стъклото, управляващ риид контакт и други, всички съвременни автомобилни охранителни системи се управляват дистанционно. Стандартът разрешава използването на електромеханически ключове, но определя редица изисквания към конструкцията им -  износоустойчивост (поне 1000 превключвания), защита от разбиване на патрона, усилия и т.н. Следващата стъпка в развитието на АОС е използването на кодови ключове. С тях се постига по-голяма секретност – съгласно стандарта те трябва да имат повече от 10000 възможни комбинации. Някои от първите модели алармени системи се управляват дистанционно посредством оптичен канал използващ инфрачервени лъчи. Така например при някои модели FORD в дръжката на за отваряне на вратите е монтиран инфрачервен излъчвател, който се задейства и излъчва кодиран оптичен сигнал при натискане на двете напречни страни на ключа. Под ключалката на вратата е монтиран инфрачервен приемник и когато водачът отключва вратата, с натискането на дръжката на ключа посредством светодиода на ключа и оптичния приемник на вратата, изключва алармената система. Този начин за дистанционно управление има редица предимства, но най-сериозният му недостатък е необходимостта от подържане на чистотата на приемника.

Повечето съвременни АОС се управляват дистанционно по радиоканал. Предавателят за дистанционното управление, наричан неправилно само дистанционно управление, е на разположение на водача, а приемникът на кодирания радиосигнал е монтиран в ЕУБ на алармената система. Предавателят на дистанционното управление използва радиоканал с носеща честота около 300 MHz и може да покрие разстояние 30 ÷ 40 m. Това разстояние зависи от състоянието на захранващата батерия в предавателя, а също и от околните условия. В райони със силни електромагнитни излъчвания (летища, радиостанции и др.), това разстояние може значително да се намали. Външно всички предаватели за дистанционно управление са оформени като ключодържател с или без светодиодна индикация при излъчване на сигнала.

Съществува голямо разнообразие от конструктивни решения на предаватели за дистанционно управление, което затруднява тяхната класификация и описание. Те основно могат да бъдат класифицирани по:

-броя на бутоните – еднобутонни, двубутонни и много бутонни;

-брой на радиоканалите – от 1 до 8 канала;

-начина на кодиране на сигнала.

Трябва да се отбележи, че качеството на по-старите модели алармени системи, респективно на предавателите за дистанционно управление се оценяват по възможностите, които те предлагат за управление. За това за по-съвършени се смятаха многоканалните, т.е. тези предаватели, които имат възможност дистанционно да предават по-голям брой команди – като например не само включване и изключване на алармените системи, но дистанционно запалване на двигателя, дистанционно управление на вратите на гаража и пр.

Понастоящем качеството на предавателя за дистанционно управление се определя от нивото на кода и неговата защита от срещу разчитане (Anti Code Grabbing). Изискването на стандарта е поне 50000 ефективни комбинации или използването на променлив код.

Еднобутонните предаватели за дистанционно управление са най-простите.  Те имат само един радиоканал, използван за включване и изключване на алармената система. Обикновено тези предаватели имат твърд код, който се използва, както се използва, както включване, така и за изключване на алармената система.