Автомобилни охранителни системи I и ІІ

   Контактните сензори, наричани още „бутонни”, се използват във всяка алармена система за защита на автомобила срещу нежелано отваряне на вратите, капака на двигателя и багажника. Най-често използваните в алармените системи контактни сензори са от електромеханичен тип. Обикновено като такива сензори се използват съществуващите на автомобила включватели на осветлението на купето и на багажника. Когато такива включватели липсват, например на капака на двигателя, те се монтират допълнително. В случаите, когато вратата, съответно капака на двигателя или багажника са затворени, електрическата верига на сензора е отворена. Отварянето на някой от посочените елементи на автомобила предизвиква затваряне на електрическата верига на неговия сензор и към съответния вход на електронния управляващ блок се подава потенциал „маса”, което е и алармен сигнал, задействащ охранителната система.

   При алармени системи, управлявани посредством ключ, разположен вътре в автомобила, веригите на контактните сензори за вратите и съответно за капака на двигателя и багажника са разделени. Това се налага от необходимостта да се осигури известно време на водача след отваряне на вратата, за да може той да влезе в автомобила и да изключи алармената система, докато при отваряне н капака на двигателя или багажника алармената система се задейства без закъснение.

При алармени системи, управлявани без да се влиза в автомобила, всички контактни сензори са свързани към една верига, респективно към един вход на електронния управляващ блок (ЕУБ). Много съвременни автомобили разполагат с индикация на арматурното табло за състоянието на вратите и на капака на багажника. При тях контактните сензори е желателно да се свържат към електронния управляващ блок чрез два разделителни диода, осъществяващи логическа схема „ИЛИ”, с цел да не се повлияе на индикацията върху арматурното табло (веригите са указани с прекъсната линия.

Допълнителните контактни сензори, като например този за капака на двигателя, се монтират на подходящо, трудно достъпно дори при полуотворен капак място, като трябва да се осигури добра галванична връзка между основата на сензора и корпуса на автомобила. Височината на бутона на сензора се регулира така, че той да се задейства веднага след като се отвори ключалката на капака, т.е. ход на бутона 2 ÷ 3 mm.

При някои модели алармени системи, отварянето на вратите и на багажника се следи посредством пада на напрежение в електрическата инсталация на автомобила (Current Sensing). При включена система, електронният управляващ блок чрез един от своите входове следи напрежението във веригите на купето и багажника. Когато се отвори врата или багажника, в съответната верига, поради светване на лампата, се появява кратковременен пад на напрежението, който се възприема от електронния управляващ блок като сигнал за задействане на алармената система. Електронните блокове на съвременните алармени системи са доста чувствителни и реагират на пад на напрежение, предизвикан от светване на една лампа от 3 W. Този начин за защита на вратите и багажника е прост за реализация. При него остава необходимостта от монтиране на допълнителен контактен сензор за капака на двигателя. Освен това, постоянно трябва да се следи състоянието на лампите за осветление на купето и съответно багажника – дали не са изгорели и дали са включени, тъй като ако някоя от тях не светва при отваряне, се нарушава защитата на автомобила.