Стратeгически измерения на социалната политика

Европейският съюз (ЕС) е един от най-ефективните механизми за развитието на сътрудничеството в Европа. След края на Студената война това ново обединение играе световна роля в международната система. Изгражда се единен пазар, който осигурява свободно движение на факторите на производството – стоки, хора, капитали и услуги. По отношение на институционалното си развитие ЕС достигна далече, което спомага за просперитета на неговите не национални органи. С приемането на Договора за ЕС в Маастрихт на 27.02.1992г., той се превръща в основен фактор в развитието на европейската общност.

Според Договора от Маастрихт, ЕС се опира на три стълба:

- европейска общност;

- обща външна политика и политика на обща сигурност;

- сътрудничество в областта на правосъдието и на вътрешните работи.

Провъзгласената през 1948г. “Всеобща декларация за правата на човека” е основа на социалната политика на ЕС.

Социалната политика и заетостта обхващат области, в които съществува значително вторично законодателство на ниво Европейски съюз от рода на въпросите здравеопазване и безопасност, трудово право и равно третиране на мъжете и жените, както и области като социалния диалог, заетостта и социалната защита, където се разработват сходни политики на базата на Договора за ЕО. В тези области има едно много важно задължение да се координират съответните политики, за да създадат хомогенна социална рамка съгласно принципа и правилата на Договора за Европейския съюз.

1. Проблеми на социалната политика в аспект на защита правата на човека

        Всеобщата декларация за правата на човека е провъзгласена като обща мяра, към постигането на която трябва да се стремят всички народи и държави, така че всеки човек и всеки орган на обществото чрез последователни национални и международни мерки да осигурят тяхното всеобщо и ефективно признаване и спазване. В частта си за социална защита Декларацията включва следните права:

        - право на социална сигурност;                    

        - право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда;

        - закрила срещу безработица;

        - равно възнаграждение за равен труд, без каквато и да е дискриминация;

        - право на справедливо и задоволително възнаграждение;

        - право да учредява и членува в професионални съюзи;

        - право на почивка и отдих;

        - право на жизнено равнище, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние