Стратeгически измерения на социалната политика

Изграждането на общ пазар в Европейската икономическа общност започва още в началото на интеграционния процес през 50-те години на ХХ век. За основа на неговото създаване служи подписването и влизането в сила на Римския договор.

С изграждането на общия пазар националните пазари на държавите-членки се превръщат в единно пространство, в което стоки, хора, услуги и капитали се движат безпрепятствено през националните граници. Под общ пазар се разбира още създаването на еднакви условия за конкуренция, както и установяването на единни правила за компаниите и гражданите от различните държави-членки. В него се прилагат принципите на недискриминация и национално третиране.

На практика изграждането на общ пазар между държавите-членки е сложен и динамичен процес, който продължава и до днес. Независимо от факта, че интеграционното развитие е достигнало една висша степен, която служи като модел и на други интеграционни общности по света, процесът на създаване на този пазар все още не е изцяло завършен. Различията в степента на социалното осигуряване (в това число и пенсионното осигуряване), както и в областта на прякото данъчно облагане все още създават известни пречки пред неговото окончателно изграждане.

В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век са съществували редица физически, технически и фискални бариери между държавите-членки и това е наложило необходимостта от издаването на детайлизиран план от конкретни стъпки и мерки, които трябвало да бъдат осъществени с цел премахване на тези бариери. Така през месец юни 1985 г. Европейската комисия, ръководена тогава от Жак Делор, публикува „Бяла книга за завършване на вътрешния пазар”, в която са изброени около 279 законодателни мерки. Тези мерки включват хармонизиране на техническите регламенти в някои чувствителни сектори, премахване на бариерите в търговията с услуги, либерализиране на движението на капитали, отваряне на обществените поръчки за компаниите от държавите-членки, хармонизиране в областта на данъчното облагане, спиране на пограничния контрол между страните-членки и други.

Процесът на изграждане на вътрешния пазар се засилва с измененията на Римския договор, които намират място в Единния европейски акт от 1986 г. Той съдържа ясна и точна дефиниция на понятието вътрешен пазар. През март 1988 г. е публикуван Докладът „Чекини”, известен под заглавието „Цената на не-Европа” (The cost of non-Europe), който анализира икономическите изгоди от изграждането на вътрешен пазар и респективно цената, която ще бъде платена, ако не се постигнат планираните цели.

Понятието вътрешен пазар се използва, за да илюстрира една по-висока степен на икономическа интеграция между страните-членки. То отразява не само мерките от Бялата книга, но и приемането на редица други мерки, които продължават динамичния интеграционен процес и след края на 1992 г.

Вътрешният пазар е най-точно дефиниран в Договора за създаване на Европейската общност. Член 14 от Договора гласи, че вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. Именно четирите основни свободи са базата, на която се изгражда вътрешният пазар между държавите-членки. Разпоредбите на вътрешния пазар се допълват и от общите политики на Европейската общност, в това число общата селскостопанска, регионална, конкурентна и търговска политика.

В последните години създаването на Икономическия и валутен съюз е третият основен елемент на икономическата интеграция заедно с вътрешния пазар и общински политики. Въвеждането на единната валута и координацията на икономическите политики засилват допълнително ефекта от развитието на вътрешния пазар.

От всичко казано до тук бихме могли да си зададем въпроса какво е влиянието на основните свободи върху вътрешния пазар на Европейския съюз, което всъщност е и целта на тази курсова работа. За постигането на тази цел ще разгледам по отделно всяка една от свободите на движение, техните елементи и принципи, които оказват влияние върху изграждането на вътрешния пазар и развитието на интеграционния процес между страните-членки на Европейския съюз. Във втората глава ще ще се спра на въпроса за интегрирането на България във вътрешния пазар на Европейския съюз и значителния прогрес на страната ни по отношение на въвеждането и прилагането на нормите на европейското законодателство в областите на свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали.

1.1.     Свободно движение на стоки.

Свободното движение на стоки е една от ключовите свободи в рамките на вътрешния пазар на Европейската общност. Основните принципи по отношение на тази свобода са залегнали в първичното право на Европейския съюз. Тя се регламентира детайлно и чрез вторичното европейско законодателство под формата на директиви и регламенти, но също така и чрез практиката на Съда на Европейските общности.

Общността се основава на Митнически съюз, който обхваща цялата търговия със стоки. Той включва, както забраната на митата върху вноса и износа между държавите – членки и на всички такси с равностоен ефект, така и приемането на обща митническа тарифа по отношение на трети страни. Свободното движение на стоки се състои също така от забраната за въвеждане на количествени ограничения по отношение на вноса и износа и на всички мерки, които имат равностоен ефект на количествени ограничения.

Митническият съюз е основният елемент, на базата на който се изгражда свободното движение на стоки. Той съдържа два ключови елемента. Първият елемент е забраната на митата върху вноса и износа между страните-членки и на всички такси с равностоен ефект. Вторият елемент е общата митническа тарифа по отношение на трети страни.

Механизмът, чрез който през 50-те и 60-те години на ХХ век са били премахнати вътрешнообщностните мита и таксите с равностоен ефект, е съчетание между забрана за въвеждане на нови мита и такси (standstill clause) и постепенното премахване на съществуващите мита и такси. Митата целят не само събирането на приходи за държавния бюджет, но и защитата на местното производство от конкуренцията на вносните стоки. Тези цели са несъвместими с целите на вътрешния пазар на Европейския съюз, а именно: създаване на напълно равни условия за всички участници на пазара и установяване на свободна конкуренция. Таксите с равностоен ефект имат същата ограничителна функция като митата и дискриминират вносните от местните стоки. По този начин се нарушават принципите на вътрешния пазар. Пример за такава мярка е събирането на статистическа такса по вноса с цел финансирането на статистическите служби на държавата-членка. Премахването на всички мита и такси с равностоен ефект става на 01.07.1968г.

Общата митническа тарифа по отношение на трети страни се прилага също от 01.07.1968 г. Дадена стока, произхождаща от трета страна, се облага с едно и също мито от държавите-членки, независимо през границата на коя държава-членка тази стока влиза във вътрешния пазар на Европейската общност. След плащането на съответните мита и такси произхождащата от трета страна стока придобива статут на стока в свободно обръщение. По този начин тя също може да се движи свободно в рамките на вътрешния пазар.

През 1987 г. номенклатурата на Общата митническа тарифа се заменя с Комбинирана номенклатура на Европейската общност. Последната включва както тарифни, така и статистически данни. Заедно с въвеждането на Комбинираната номенклатура е приета и Интегрирана митническа тарифа на Европейската общност (ТАРИК). Последната съдържа разпоредби по вноса, които не са включени в Комбинираната номенклатура: тарифни квоти и преференции, временно субсидиране на мита, антидъмпингови и антисубсидийни мита и други.

Данъчното облагане също може да влияе на режима на свободното движение на стоки. За да не се попречи на функционирането на вътрешния пазар, европейското право е въвело регламентация и на тези въпроси. Съгласно член 90 от Договора за създаване на Европейската общност нито една държава – членка не може да налага пряко или косвено върху вносните стоки каквито и да било вътрешни данъци, които надвишават наложените, пряко или косвено, върху подобни местни стоки.

Преференции в данъчното облагане могат да възникнат и при износ на стоки. Затова европейското право е въвело правилото, когато стоките се изнасят на територията на друга държава – членка, размерът на подлежащите на връщане платени вътрешни данъци да не може да надвишава размера на наложените върху тях преки или косвени вътрешни данъци.

  Количествените ограничения и мерките с равностоен ефект също са елементи на свободното движение на стоки.

Количествените ограничения включват както пълното, така и частичното ограничаване на вноса, износа и транзитното преминаване на стоки

Мерките с равностоен ефект на количествени ограничени могат да бъдат открити под формата на специални национални изисквания за дизайн, размер или състав, а така също и под формата на засилени мерки за безопасност и сигурност. Тези мерки оскъпяват не само производството, но и търговията със съответните стоки. Много често тези мерки се обосновават с национални или регионални особености, с културни навици или традиции. Други възможни мерки с равностоен ефект на количествено ограничение са задължителното осъществяване на лабораторни тестове при внос, независимо от факта, че такива тестове вече са проведени в страната по износа; изискването за посочване на произхода на стоките или определянето на минимални и максимални цени само на вносните стоки и други.

Едно от най-съществените достижения на правото на Европейските общности е въвеждането на принципа на взаимното признаване. Този принцип се провъзгласява за първи път в делото „Касис дьо Дижон”. Неговото прилагане представлява повратен момент не само по отношение на избягването на мерките с равностоен ефект на количествено ограничение, но също така и за целия интеграционен процес. Съгласно този принцип всяка стока или услуга, която е законосъобразно произведена и допусната до пазара на дадена държава – членка на Европейската общност, има правото на достъп и до пазара на другите държави – членки.

Въвеждането на принципа за взаимно признаване има значителна роля за изграждането на вътрешния пазар и за премахването на ограниченията във вътрешноощностната търговия. На практика този принцип се оказва един от най-ефективните методи за намаляването на бариерите между страните – членки на Европейския съюз и развиването на интеграционния процес.

Изключенията от режима на свободно движение на стоки са залегнали в първичното европейско законодателство. Те се прилагат в строго определени случаи единствено по отношение на количествените ограничения и на мерките с равностоен ефект. Европейското право позволява при определени условия забрани или ограничения върху вноса, износа или транзитното преминаване на стоки, основаващи се на съображенията за обществен морал, обществен ред или обществена сигурност, за закрила на живота и здравето на хората, животните или растенията, за закрила на националните богатства с художествена, историческа или архитектурна стойност, за закрила на индустриалната или търговската собственост.

Както показва и решението по делото „Касис дьо Дижон” Съдът на Европейските общности тълкува изключенията ограничително. Целта е те да не се използват като средство за необоснована дискриминация или прикрито ограничение, които да нарушат функционирането на вътрешния пазар.

В Европейското законодателство се прилага също така принципът на пропорционалността. Съгласно този принцип, дори и да има достатъчно основания за въвеждането на съответната мярка, необходимо е да се провери дали за постигането на желания резултат не е възможно да се използва друга мярка, която би имала по-малко ограничителен ефект върху вътрешнообщностната търговия.