Стратeгически измерения на социалната политика

Търсенето на решения в диалог с обществото е елемент от политическата култура в Европейския съюз (ЕС) в продължение на десетилетия. Една от най-старите и успешни форми е социалният диалог – диалогът със социалните партньори (работодателите и синдикатите). С него се цели проверка на бъдещите решения чрез консултации със социалните партньори, които традиционно се считат за най-представителните изразители на гражданското общество. При подобни консултации позицията на социалните партньори е по-силна, когато те успеят да преодолеят своите различия на основата на градивен компромис и излязат със съвместно предложение. Така се заражда и автономният тристранен диалог, който в момента се е развил до такава степен, че в рамките на ЕС споразуменията на национално равнище на представителните организации на социалните партньори могат да бъдат разпростирани като задължително законодателство. Това обаче предполага определена степен на зрялост не само на държавата, но и на самите работодатели и синдикати. Ролята (и задължението) на държавата е да подпомага и насърчава усилията на социалните партньори в този процес.

     Социалният диалог се провежда не само на централно равнище. Колективното договаряне във фирмите също така е важно за безконфликтното развитие на предприятието, което е от полза както за работодателя, така и за работниците.