Стратeгически измерения на социалната политика

Социалната политика на Европейския съюз се основава на необходимостта да се постигнат сходни условия на живот и труд във всички страни-членки. Ето защо тя е насочена главно към изменение и адаптиране на социално защитните мерки в по-изостаналите страни или региони.

Конкретните задачи на структурната политика в социалната сфера са да смекчава най-съществените различия в националните схеми и програми, да улеснява свободното движение на работниците, да създава предпоставки за повишаване на заетостта и подобряване на условията на труд, да усъвършенства равнището на професионалното образование и да подпомага преквалификацията и реинтеграцията на лицата, които са загубили работа поради структурни промени в икономиката или други социално значими причини.

За реализацията на целите на социалната си политика Европейският съюз (ЕС) използва различни инструменти и механизми. Те включват както пряка финансова помощ, така и консултантски и научно-технически методи за подпомагане на организацията и управлението на социалните схеми на местно равнище.

Европейският социален фонд (ЕСФ) е основният инструмент за сътрудничеството в социалната политика, който позволява да се реализира комплексен и интегриран подход към разнообразната съвкупност от проблеми и дейности в социалната сфера. Той е един от структурните финансови инструменти на ЕС за осъществяване на общите цели и задачи за сближаване на икономическото и социалното развитие и за подпомагане на слабо развитите региони. Конкретно ЕСФ има за задача да допринесе за подобряване на възможностите за заетост на работоспособното население. Първоначално ЕСФ служи преди всичко за финансиране на мерки по преселване или преквалификация и е в полза преимуществено на „богатите” държави членки. До 1972 г. половината от средствата изтичат в касите на Германия. По-късно – през 80-те години – средствата приоритетно се използват за интегриране на безработни младежи в трудовата сфера. От 1972 г. ограничени национални квоти спомагат на идеята голяма част от фондовите средства да отиват в „по-бедните” държави членки.

Във връзка с изграждането на Европейския вътрешен пазар (ЕВП) е извършена широка реформа на ЕСФ. Заедно с Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) ЕСФ има за задача да допринася за „икономическата и социалната спойка” със Съюза (чл.159 от ДЕО).

След решенията по „пакета Делор ІІ” средствата на структурните фондове се увеличават на кръгло 20 милиарда екю годишно (по цени от 1994 г.). От ЕСФ се съфинансират преди всичко мерки, свързани с пазара на работна ръка и социалнополитически мерки на Структурния фонд съгласно цел 3: преодоляване на дългосрочната безработица и интегриране на младежите в трудовата сфера; цел 4: приспособяване на работещите към промишлените процеси на модернизация. Към тях се прибавят и т.нар. инициативи на Общността за специфични мероприятия или групи от хора (ADAPT, NOW, HORIZON, YOUTH START).