Еволюцията на икономическата политика на Европейския съюз (ЕС) се свързва с активна политика по заетостта. Лисабонската стратегия ангажира преструктурирането и  модернизацията на икономиката с подкрепа за повишаване квалификацията и преквалификацията на работната сила като основа за изграждането на базирана на знанието икономика – фактор за конкурентноспособност и създаване на повече и по-качествени работни места. От съществено значение за регионалните икономики са стимулите за икономическо и социално сближаване.

Постигането на сближаване е задължение, заложено в Договора за ЕС, а Структурните фондове и Кохезионният фонд са посочените от Договора инструменти за тази цел. Осъществяването на процеса на сближаване е трудна задача поради няколко причини: ограничените ресурси в общностния бюджет след 2006 г., големият брой потенциални бенефициенти, липсата на опит в новите страни-членки. Накратко – за да се постигне икономическо и социално сближаване e необходима мащабна реформа на регионалната политика на ЕС.

1. Икономическо развитие

1.1. Икономически аспекти в политиката на ЕС свързани с присъединяващите се страни членки.

 Европейският съвет поставя ударение върху факта, че последователната макроикономическа политика е от огромно значение за успеха на реформата и стратегията за подготовка за присъединяване. Постепенното сближаване с политиката на Европейския съюз по отношение на вътрешния пазар ще засили конкурентноспособността на икономиките на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и ще увеличи предимствата от прехода, като съответно ще допринесе за постигане и укрепване на макроикономическата стабилност. Необходимо е спешно да се приспособи последователността и темповете на сближаване на законодателството във всяка страна така, че да се подпомогне икономическата реформа.

Икономическите реформи в страните от ЦИЕ пораждат необходимост от изграждане на институциите, които полагат основите на пазарната икономика. Те включват система от правни и търговски норми (например, търговски кодекс, закон за собствеността, за несъстоятелността, за договорите, за потребителите), които гарантират както правната сигурност, така и прозрачността за икономическите субекти. Те включват и такива институции като фирми, пазари и регулиращи органи, които осъществяват децентрализирано финансово посредничество чрез частни субекти. Друг ключов елемент за успеха на икономическата реформа и прехода към пазарна икономика са усилията да бъде създадена по-добре квалифицирана работна ръка.

 Съгласуването със законодателството на вътрешния европейски пазар надхвърля рамките на необходимите икономически реформи за изграждането на пазарна икономика. Целта му е да улесни интегрирането на икономиките на страните от ЦИЕ, които са на различни етапи на развитие, но все още са в преход, с индустриалните пазарни икономики на Съюза. Ще е необходимо повече време както за създаване на законодателство, така и за изграждане на институциите, необходими за осигуряване практическото прилагане на новите закони и за следене на напредъка. Реформата на съдебната система в страните от ЦИЕ е също част от този процес. Без необходимите промени в институциите приемането на законодателството на вътрешния пазар може да доведе до формално пренасяне на нормите. Това не би създало подходяща основа за взаимно доверие между всички участници, от което зависи вътрешният пазар. Нито пък би постигнало истинските икономически резултати и полза, към които се стремят асоциираните страни.

 Последователността и темповете на стратегията, която всяка страна от ЦИЕ ще възприеме за постепенното си уеднаквяване със законите на вътрешния пазар на Съюза, следва да се преразглеждат периодически, за да се поддържа синхрон с усилията по икономическата реформа. По-прозрачна политика в областта на конкуренцията и търговията, хармонизирана в средносрочен план с тази на Съюза, ще бъде необходима с оглед да се поддържа нарастваща интеграция на икономиките на Европейския съюз и страните от ЦИЕ, и същевременно да се подкрепя икономическата реформа.