Стратeгически измерения на социалната политика

Европейският Съюз поставя основите на интегрирана социална политика още със сключването на Договора за Европейска икономическа общност (ДЕИО) през 1957 г. Целта на договора, с който се формира ЕИО, е да създаде обединен пазар и да институционализира партньорството между западноевропейските държави в определени стопански области. Едновременно с реализацията му възниква проблемът за социалния дъмпинг и елиминирането на възможността отделни държави да се конкурират на пазара чрез понижаване на цената на труда и ограничаване на разходите за социална защита на работниците. Ето защо интеграцията в социалната сфера придобива специфичен макар и опосредстван приоритет.

През 1961 г. се създава европейският социален фонд (ЕСФ), който става инструмент за реализация на съвместните цели и задачи в социалната сфера. Социалните измерения на икономическото сближаване придобиват все по-голямо значение и все по-обхватен инструментариум за тяхната реализация, включващ както правни норми, така и специфични финансови структури.

През 1974 г. Европейската общност приема програма за социални действия, в която се дефинират социалните аспекти на икономическия растеж. Той се определя не като цел, а като средство за социално развитие и повишаване на жизнения стандарт на населението в страните членки.

Деветдесетте години на миналия век бележат началото на нов етап на сътрудничество в социалната област, свързан с регламентираните в Договора за Европейска общност (ДЕО) права за свободно движение на хора, стоки и капитали в рамките на Общността. Договорът съдържа юридически самостоятелно споразумение за хармонизиране на социалните политики, гарантиращо принципите на социалния диалог на равнище Европейски съюз.

През 1993 г. страните членки приемат протокол за прилагане на европейската социална харта, с който гарантират ефективното упражняване на основните човешки права в социалната сфера. Значителна част от предприетите действия са насочени към координиране на националните системи са социално осигуряване, така че лицата, които сменят местоработата си в друга страна членка, да акумулират осигурителните си права и направените вноски.

През 1993 г. Европейската комисия приема Зелена книга за бъдещето на европейската социална политика. На основата на предложенията за решаване на социалните проблеми през 1994 г. е подготвен и втори стратегически документ – Бяла книга за европейската социална политика.

Двата документа са в основата на провеждането на социалната политика на Европейския съюз, формулирането на целите, приоритетите и конкретните проекти в тази област.

Разделът за заетостта, включен в Амстердамския договор от 1997 г., маркира нов жалон в постъпателното развитие на европейската социална политика. С него се създават конкретни ангажименти в сферата на интегрирания пазар на труда, които са отворени за ратификация от страните членки.

Социалната политика на Европейския съюз има за цел да смекчава най-съществените различия в националните схеми и програми, да улеснява свободното движение на работниците, да създава предпоставки за повишаване на заетостта и подобряване на условията на труд, да усъвършенства равнището на професионалното образование и да подпомага преквалификацията и интеграцията на лицата, които са загубили работа поради структурни промени в икономиката или поради други социално значими причини.