Стратeгически измерения на социалната политика

Националните социални политики на страните в преход се намират под силното въздействие на два процеса: европейската интеграция и глобализацията на световната икономика. И двата процеса протичат обективно и противоречиво, понякога независимо един от друг, но винаги със сериозни последици за националните икономики,  както на развитите, така и на слаборазвитите страни. Докато евроинтеграцията определя социалните дименсии на процеса, а през последните години и конкретни социални цели, глобализацията е процес предимно икономически, чиито социални последици са често непридвидими и особено тежки за страни със слаби икономически позиции.

        Още със сключването на Римския договор от 1957 г., който се явява правен фундамент на Европейската общност, се поставя началото на една наднационална социална политика, имаща за цел да отреагира на негативните социални последици на свободната търговия между страните, подписали договора. Основните социални цели, които се съдържат в договора, се отнасят до:

-          свободата и сигурността на движение на работната сила, които се разглеждат като предпоставка за икономическа интеграция;

-          Провеждане на съвместна работа между страните членки на ЕО по социалните въпроси и по-конкретно: за принципите за изравняване на мъжете и жените по отношение заплащането на труда, създаване на принципи за обща политика в областта на професионалното образование и пр.;

-          създаване на Европейски социален фонд, който да играе ролята на политически инструмент за смекчаване на негативните последици на интеграционните процеси.

Реализирането на тези цели се осъществява чрез приемането на поредица нормативни документи и препоръки, като тези от: 1968 г. за свободното движение на работната сила вътре в общността; от 1971 г. за социалното осигуряване на мигриращите работници и др. Нов тласък на социалната европейска политика дават срещите на държавните ръководители на страните членки в Хага през 1969г. и Париж през 1972г. Възприема се концепцията за взаимодействие между икономическата и социалната политика, чрез която се променя обхватът на регулираните дейности. Като приоритетни цели се поставят координирането на политиките по заетостта и образованието, подобряването на жизнените и трудовите условия, участието на работниците в управлението на стопанските организации и пр.