Лабораторно упражнение №1

2 Теоретична обосновка

2.2 Видове проводимости и съпротивления при диелектриците

   Особеност за твърдите диелектрици е, че при прилагане на напрежение, ток протича през повърхността и през обема им. Това определя протичането на ток през обема на диелектрика Iv и ток през повърхността на диелектрика Is - който има много по-малка стойност отколкото тока през обема на диелектрика.

upr1.2

Фиг.2.

   Поради това при изучаване на електропроводимостта на диелектриците освен обемния ток трябва да се отчита и повърхностният ток, при получаване на общия ток през диелектрика I=Iv + Is .

   Следователно общата проводимост на диелектрика G се определя от обемната и повърхностната проводимост :  

G=Gv + Gs

    Величините, реципрочни на указаните проводимости се наричат съпротивления - обемно Rv = 1/Gv   и повърхностни съпротивления Rs = 1/Gs . Общото съпротивление на диелектрика се определя като резултат от две паралелно включени съпротивления:

upr1_formula1

   За сравняване на различните диелектрици, относно електропроводимостта им се въвеждат специфична обемна и повърхностна проводимост γv, γs и съответно специфично повърхностно и обемно съпротивление ρs, ρv .

     Специфичното обемно съпротивление на плосък образец се определя с израза:

upr1_formula2

    където:

       Rv - обемно съпротивление на образеца, Ω;

       S - площ на електродите, m2;

       h - дебелина на диелектрика, m;

     Специфичното повърхностно съпротивление се определя с израза:

upr1_formula3

    където:

    Rs - повърхностно съпротивление, Ω;

     b - дължина на електродите, m;

     h - разстояние между електродите, m;