Лабораторно упражнение №1

2 Теоретична обосновка

2.2 Видове проводимости и съпротивления при диелектриците

   Особеност за твърдите диелектрици е, че при прилагане на напрежение, ток протича през повърхността и през обема им. Това определя протичането на ток през обема на диелектрика I_v и ток през повърхността на диелектрика I_s - който има много по-малка стойност отколкото тока през обема на диелектрика.

Фиг.2.

   Поради това при изучаване на електропроводимостта на диелектриците освен обемния ток трябва да се отчита и повърхностният ток, при получаване на общия ток през диелектрика I=I_v + I_s .

   Следователно общата проводимост на диелектрика G се определя от обемната и повърхностната проводимост :  

G=G_v + G_s

    Величините, реципрочни на указаните проводимости се наричат съпротивления - обемно R_v = 1/G_v   и повърхностни съпротивления R_s = 1/G_s . Общото съпротивление на диелектрика се определя като резултат от две паралелно включени съпротивления:

   За сравняване на различните диелектрици, относно електропроводимостта им се въвеждат специфична обемна и повърхностна проводимост γ_v, γ_s и съответно специфично повърхностно и обемно съпротивление ρ_s, ρ_v .

     Специфичното обемно съпротивление на плосък образец се определя с израза:

    където:

       R_v - обемно съпротивление на образеца, Ω;

       S - площ на електродите, m²;

       h - дебелина на диелектрика, m;

     Специфичното повърхностно съпротивление се определя с израза:

    където:

    R_s - повърхностно съпротивление, Ω;

     b - дължина на електродите, m;

     h - разстояние между електродите, m;